Да почетем паметта на Христо Ботев

На 2-ри юни, по случай празника на Ботев БТВ пуска нов турски сериал. В деня, в който цяла България почита паметта на великия революционер и поет Христо Ботев, тази клоака не само,че не показва уважение към неговото свято дело и саможертва, а дори по безсрамен и унизителен за всички БЪЛГАРИ начин, показва,че за нея мор...алните и патриотични ценности на БЪЛГАРИНА са смешни и безсмилени... Честито :(

Ден на детето

Честит 1-ви юни на всички деца и на всички, които все още се чувстват такива :) Пазете детското в себе си, за да имаме поне нещо наистина чисто ! :)

Население

Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското,[7] като за кратко време в селото са живели татари (заселени през 1859 година) и черкези (заселени през 1864 година).[8] След руско-турската война от 1828-1829 година започва трайното заселване на балканджиите[9] и през 1898 година българското население вече силно преобладава над турското[10], голяма част от което се изселва още през 1882 година.
И до днес силно преобладаващо в града е българското население, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села и роми, по-голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. „Ромска махала“).

Popovo istoriq

Градът е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (Поповски Лом или Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца.[1]
Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера.[2]
В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала.[3]
В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра[4]), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина.
Транспортни връзки [редактиране]
Попово има благоприятно географско разположение спрямо главните транспортни коридори на страната. Намира в средата на един триъгълник, затворен от първокласните пътища 5 (Европейски път E85, Велико Търново – Русе), 2 (Европейски път E70, Варна - Шумен – Русе) и 4 (Европейски път E772, Велико Търново - Търговище – Шумен – Варна). Най-близката държавна граница до града е северната, на 77 километра, при град Русе.
Южно от града, между Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София - Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове.

Автогарата на града
Попово е център на автобусни линии, които го свързват, както с повечето села в общината, така и с близките градове. Превозването на пътниците до близките населени места се извършва основно от бившата общинска транспортна фирма и от по-малки частни превозвачи.[5] Местната автогара се намира в централната част на града и осигурява транспорт, както до малките населени места на общината, така и до градовете Търговище (36 km), Велико Търново (75 km), Русе (75 km), Разград (35 km), Опака (15 km), Габрово (115 km), Варна (175 km), София (300 km) и други.
Природни условия [редактиране]
Климатът на територията на Община Попово е умереноконтинентален. Зимата е студена. Силните снежни бури през зимата предизвикват навявания от сняг. Пролетта настъпва около средата на месец март, когато се установява устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 градуса. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина, лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до града достигат въздушни маси от тропически произход. Средната максимална температура през месец юли и м. август е съответно 28.8 и 28.6 градуса. При интензивни затопления абсолютните температури достигат до 41-42 градуса. Валежите като цяло са недостатъчни. Максимумът им е в началото на лятото. През месеците юли, август, а понякога и септември се наблюдава и засушаване. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.[6]
Население [редактиране]
Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското,[7] като за кратко време в селото са живели татари (заселени през 1859 година) и черкези (заселени през 1864 година).[8] След руско-турската война от 1828-1829 година започва трайното заселване на балканджиите[9] и през 1898 година българското население вече силно преобладава над турското[10], голяма част от което се изселва още през 1882 година.
И до днес силно преобладаващо в града е българското население, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села и роми, по-голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. „Ромска махала“).
Година:
1880
1887
1892
1900
1905
1910
1926
1934
1946
1956
1965 *
1975
1982
1985
1992
2001
2010 [11]
Брой жители:
1148
1241
1461
2103
2513
2974
4866
5225
6525
10597
16497
19420
23000
21248
19995
18067
16037
* Забележка: След 1965 година към жителите на Попово се броят и тези от новите квартали Невски и Сеячи.
Религии [редактиране]

Старата и новата църква на града
Градът е доминиращо християнски, а повечето от околните села — с компактно мюсюлманско население (турци, българи мюсюлмани) и ромски общности, изповядващи както исляма, така и християнството.
В Попово функционират два православни християнски храма: завършената през 1863 година възрожденска църква „Свети Архангел Михаил“, известна още и като „старата църква“[12], и църквата „Успение на Пресвета Богородица“ със стенописи от проф. Никола Маринов, проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 година и завършена след прекъсвания на строителната работа през 1931 година.[13] Малко преди Коледа на 2007 година приключи реставрирането и опресняването на стенописите в църковния храм от екипа на реставратора Лука Делийски, а на 9 март 2008 година храмът наново бе осветен от русенския митрополит Неофит.
В двора на старата църква са запазени надгробни паметници на загинали руски войници и офицери в сраженията при село Светлен по време на Руско-турската война през 1877 година.
В Градската градина се намира също и един малък православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 година и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов.[14]
В Ромската махала функционира преустроена в джамия къща, а за нуждите на мюсюлманите в Попово се използва и сградата на бившия „Дом на учителя“ (някогашното турско училище), намираща се до Летния театър.
История [редактиране]
Праистория, античност и средновековие [редактиране]
В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от енеолита и халколита- една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи - както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола, но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово под вилната зона в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство.[15]
До Освобождението [редактиране]
За първи път името на селището се споменава в тимарски османски регистър от 1555 година като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или Евренос, по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района — Евренос бей. [16] Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската кааза. В турски данъчен регистър от 1573 година като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време.[17] По-късно е известно и под името Попкьой („Попово село“), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом).
Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает, а след това попада първоначално в Русенска губерния, Разградски окръг.[18]
След Освобождението [редактиране]
По време на Освободителната война, 1877-1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 година, а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 година от Русчушкия (Източния) отряд на руската армия.[19]
След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници — балканджии, дошли основно от Габровско, Великотърновско, Еленско, Дряновско, Тревненско и Горнооряховско, които заменят изселващото се турско население. Макар и по-малко на брой, преселници идват и от Разградско, Шуменско, Сливенско и Ловешко. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 година село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия, включваща първоначално 48 прилежащи селища, а на 10 юни 1883 година Попово е обявено за градец (градче) с княжески указ.[20]

Попово през 1930-те години
Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София-Варна, минала в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна — собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество под името и марката „Роса“, крупен доставчик на олио в страната; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес след неговата успешна приватизация под името „Родна индустрия — Попово“ ООД; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини специално доставени от Германия, закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“ станала собственост на картел Градеви — Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост. През 1904 година е основана Българска земеделска кредитна банка,[21] а функциониращата и до днес Популярна банка — Попово е основана на 9 юни 1919 година.[22] Електрификацията на града започва през 1926 година, като на 19 декември същата година светва и първата улична електрическа лампа.[23]
Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 година почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище, за да дадат начало на промишлеността и там.
Между 1944 и 1989 година [редактиране]

Заводската зона
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те: заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те — завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други[24].
Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 година започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата година към град Попово са присъединени две от най-близките села — Невски и Сеячи, и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешният териториален облик на селището[25]. До 1990 година предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г. след серия силни земни трусове, започнали на 7-ми декември, с епицентър при с. Асеново, Стражишко по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура се налага да бъде отремонтирана или укрепена.[26] Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града са умишлено разрушени, поради опасност от събаряне и построени отново.
След 1989 година [редактиране]

Попово през 2008 година

Сградата на Общината днес
След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави (СИВ и Варшавския договор), колапса в търговията с изпадналия в дълбока криза вече бивш СССР и бързата и не винаги успешна приватизация на държавните предприятия в града, започва постепенното закриване на по-голямата част от местните заводи. Малко по-късно са закрити или изпадат в тежка и продължителна криза и заводите, свързани с военната промишленост, които се намират се на територията на града и на общината. Липсата на възможност за препитание на работоспособното население първоначално довежда до много висока безработица, а вследствие на това и до бързото намаляване на самото население на града, поради миграцията му към големите градове и промишлени центрове на България, а също и извън страната. На свой ред, на мястото на мигриралите поповчани, постепенно започва да се заселват население, идващо основно от селата на общината.[27]
В момента населението на Попово се препитава главно със земеделие и преработка на земеделски продукти, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото частни шивашки и индустриални предприятия. Финансово-икономическата криза, започнала през 1998 г. нанесе допълнителен удар върху икономиката на града. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. [28][29]
По различни проекти, спечелени основно от Общината и от някои местни граждански организации се извършва ремонт на централната част на града, някои квартали, улици, водопровод, канализация и благоустройството му като цяло.[30] През 2009-2010 г. Попово се сдоби и с пречиствателна станция за отпадните води, а общинските училища, детските градини и сградите на културните институции бяха реновирани или основно отремонтирани за да отговорят на съвременните изисквания.
Постепенно, макар и бавно и много трудно започна съживяването на града в условията на един основен и все още нерешен проблем — липсата на достатъчно и добре заплатена работа.
Политика [редактиране]

Симеон Сакскобургготски в Попово

Георги Първанов в Попово
По традиция в Попово още преди 9 септември 1944 година комунистическата, респективно работническата партия е имала голяма сила, заради многото заети в промишлеността на града работници и нерешените им проблеми.
Първата жена в България с изпълнена смъртна присъда за забранена политическа (комунистическа) дейност е поповчанката Мара Тасева (секретар на Околийския комитет на БРП в Попово), обесена на 14 август 1942 година в Шуменския затвор[31]. На свой ред новата власт чрез поповския състав на Народния съд произнася на 22 март 1945 година 14 смъртни присъди над свои политически противници, изпълнени още същата нощ[32].
Първите демократични избори след 1989 година — за Велико народно събрание през 1990 година са спечелени от наскоро променилата името си на БСП българска комунистическа партия[33]. Местните избори след 1989 г. в община Попово до изборите през 2003 г. печелят основно кандидатите за кметове на БСП, както в града, така и в селата. [34] Последните два вота (2003[35] и 2007[36] г.) за местни избори са основно спечелени от кандидатите на многопартийната коалиция "Заедно". През есента на 2007 г. коалиция "Заедно" бе образувана от две политически партии: Федерация за активно гражданско общество (ФАГО) и Граждански съюз за нова България (ГСНБ).
На изборите за Европейски парламент и на парламентарните избори на Р. България през 2009 г. като водеща политическа сила в града се изяви политическа партия ГЕРБ.
Обществени и културно-образователни институции и обекти [редактиране]
Болници [редактиране]
Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово” ЕООД, която има почти 100 годишна история.

Новата болница на града
На 30 януари 1908 с царски указ на Фердинанд I е утвърден „Закон за одобрение на правата на здания по санитарните нужди на страната”. В този Указ е предвидено построяването на болница в град Попово. Тя започва да функционира в собствена сграда през 1912 г. в северозападната част на града[37] като Третостепенна държавна болница. Първоначално има капацитет от 20 легла. В момента „МБАЛ-Попово” ЕООД се намира в югозападния край на града и разполага със 110 легла, разпределени в шест стационарни отделения:
Терапевтично;
Неврологично;
Хирургично;
Детско;
Акушеро-гинекологично;
Отделение по анестезиология и интензивно лечение;
Диагностично-консултативният ѝ блок се състои от:
Приемно-консултативно отделение;
Статистика;
Клинична лаборатория;
Отделение по образна диагностика с кабинети по ултразвукова диагностика, по рентгенова диагностика и по компютърна томография;
Училища [редактиране]
В града функционират шест детски градини, три основни училища, три гимназии и едно специализирано училище:

Училищна сграда от 1907 г.
ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с директор Румен Рачев (ул. „Панайот Волов“ № 8);
ОУ „Св. Климент Охридски“ с директор Кармелина Колева (ул. „Райна Княгиня“ № 4)
ОУ „Любен Каравелов“ с директор Марина Димитрова (ул. „Цар Освободител“ № 17);
Гимназия "Христо Ботев" с директор Венелин Лазаров (ул. „6-ти септември“ № 8а);
Професионална гимназия по селско-стопанство с директор Теменуга Тодорова (ул. „Раковска“ № 1);
Професионална гимназия по техника и лека промишленост с директор Светослав Минчев (ул. „Аспарух“ № 1);
Народни читалища [редактиране]

Читалището до лятото на 2009 г.
На територията на община Попово извършват дейност 34 народни читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество. [38] Към всички читалища има библиотеки с читални, като най-голямата от тях е в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ — Попово, която изпълнява и методически функции.
Поповското народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ датира от 1891 година. Към него функционират: музикална школа (с преподаване на акордеон, синтезатор, пиано, народни инструменти и китара); детска вокална група; състав за мажоретни и съвременни танци; кръжок по изобразително изкуство; вокална група; етноработилница; киноклуб „Иван Братанов“ и театрален кръжок.[39].
От началото на лятото на 2009 г. по спечелен от община Попово проект, сградата на Читалището е в основен ремонт и преустройство, който трябва да завърши през 2010 година.
Културно-образователни центрове [редактиране]

Домът на културата
Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци, певческо вокално трио „Агра“, вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група)[39]. Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др.
До есента на 2008 г. в Попово съществуваше и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. В него се обучаваха деца от 6- до 18-годишна възраст в различни кръжоци и спортове: художествено-творчески, научно-познавателни и спортно-туристически. Към него бяха включени и децата от представителния танцов ансамбъл „Северняче“.[39] Комплексът се помещаваше в старата сграда на бившето начално училище "Св. св. Кирил и Методий".
В Попово функционира и частната картинна галерия „Арт-ТТ“, която самостоятелно или съвместно с Общината организира изложби на местни и чужди творци.
Театри [редактиране]

Летният театър
Първата пиеса, изиграна след Освобождението в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 година.[40] Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 година се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето.[41] В неговите постановки са играли популярните български актьори Иван Братанов, Илия Пенев, Яким Михов и Милко Никодимов. В края на 1980-те местното театрално дело запада. [42]Днес най-често в града гостуват театри от Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище и София, които изнасят своите представления в залите на читалището на града или в залата към дома на културата.
Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 година,[43] съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички. Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 година на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 година. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други.
Градски исторически музей [редактиране]

Историческият музей

Етнографската къща
Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 година, през 1991 година получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 година с отдели: „Археология“, „Етнология“ (етнография), „Селището в периода 15-ти-19-ти век“, „Градът в ново и най-ново време“ и „Художествен отдел“. Съхранява паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, впечатляваща колекция от възрожденски икони, предмети на стария градски бит, както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. Фондът на музея съхранява общо около 23 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2 500 най-разнообразни предмета.[44]
В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19-то и началото на 20-то столетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина, Светлен, Паламарца, Славяново и др.
През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско "Доходно здание", в централната част на града отвори врати и Художествена галерия „Кирил Майски“. Галерията носи името на известния художник-поповчанин, почетен гражданин на Попово и голям дарител на картини, живеещ в град София. Стопанисва се от ИМ-Попово.
Градската градина на Попово [редактиране]
Основна статия: Градската градина на Попово
Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 година от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 година успява да получи от Общинския съвет 4 декара общинска мера в местността Дьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум,[45] с който се поставя и началото на самата градина.
В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците”. Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета (ясен, явор, чинар, топола, черен бор, бял бор, веймутов бор, хималайски бор, смърч, ела и др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-ресторант и лятна дискотека.
Руският паметник [редактиране]

Руският паметник
Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 година. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават.
През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Засаждат хвойни и липи и го ограждат. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение.
Запазеният и ремонтиран през 1993 година паметник с каменен постамент и чугунен пилон има надпис: „Тук са погребани руски войни, убити в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.“ Старият текст преди ремонта е гласял: „В памет на падналите руски братя в боевете край Попово през Освободителната война 1877-1878 г.“[46]
В памет на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на Освобождението в града.
През 1956 година монументът е обявен за паметник на културата.
Редовни събития [редактиране]

Указ № 426 от 10 юни 1883

Попово днес

Попово днес
Официален празник на Попово е 10 юни. Обявен е за Празник на Попово на 29 декември 1998 година. На тази дата през 1883 година с княжески Указ № 426 по предложение на управляващия Министерството на вътрешните дела селото Попово се преименува в „градец Попово“. На този ден се провежда и тържествената сесия на общинския съвет, на която се определят и награждават заслужилите и почетните граждани на Попово.
Пазарен ден (или „малкия околийски празник“, както го наричат местните) за поповска община и за град Попово е петък. Символичен ден за града, в който по стара традиция голяма част от селското население посещава Попово за пазар и развлечение.
Кинофестивал за операторско майсторство „Златното око“ провежда се в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов на всеки две години през месец май.
Национален фестивал на алтернативното кино „Мини филм — Попово“ се провежда през месец май, през една година, обикновено нечетна, като е предназначен за всички любители на камерата, като цели да представи най-интересната продукция, създадена от непрофесионални киноклубове и кинолюбители на определена тематика.
Фестивал за стари градски и шлагерни песни „Спомени в песни“ — провежда се всяка година през месец май с участие на певци и групи от Североизточна България.
„Попово в миналото“ — научни конференции, посветени на миналото на Поповския край, организирани от градския исторически музей, обикновено веднъж на четири или пет години с участници от цялата страна. През есента на 2009 г. започна нов цикъл от научни конференции под наслов „Попово – минало и бъдеще”.
Поповски русалски панаир — един от най-известните панаири в Североизточна България, добил отново тази своя популярност след 1989 година. Продължава една седмица, съпътстван с множество изяви и културни прояви и огромен брой най-различни сергии и панаирни атракции. Провежда се през „Русалийската неделя“ (седмица), започваща с празника на Свети Дух — понеделник след Петдесетница (50 дни след Великден), откъдето е получил и своето име. Началото на панаира е поставено в първото десетилетие на 20 век с освещаването на един извор, смятан за лековит, намиращ се на територията на днешната Градска градина. Това е едно от трите събития, заедно с Коледа и Великден, събиращо разпръсналите се в България и по света поповчани отново в техния роден град.
„По стъпките на четата на Таньо Войвода“ — тържества, провеждани всяка година на 1 и 2 юни, посветени на геройския път на четата на Таньо Стоянов, съвпадащи с финала на този поход на Керчан баир до село Априлово.
Срещи на ветераните от войните — организират се периодично, през няколко месеца и се ръководят от служител на общинската администрация на Попово.
Йордановден - на 06.01.2009 г. бе възстановена традицията на ритуала „хвърляне на кръста“ в езерото, намиращо се в двора на пожарната.
Коледуване - през месец декември на 2009 г. бе възстановена и тази стара българска традиция.
Личности [редактиране]
Основна статия: Известни личности родени в Попово
Основна статия: Почетни граждани на Попово
Многобройни са деятелите на науката, изкуството и културата, родени в Попово. Повечето от тези хора са напуснали града в стремежа си да се изучат или реализират в различни сфери или професии, за които малките градове не предлагат практикуване или развитие.
За пръв път званието почетен гражданин за приноси в развитието на Попово като град е присъдено през 1926 година. Първи негов носител е българският политик и държавник Михаил Маджаров, бивш министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, за съдействието, което той оказва на поповчани при уреждането железопътната линия София-Варна да премине в непосредствена близост до Попово и за създаването на гара Попово.

Географско разположение

Градът е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (Поповски Лом или Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца.[1]
Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера.[2]
В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала.[3]
В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра[4]), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина.