Население

Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското,[7] като за кратко време в селото са живели татари (заселени през 1859 година) и черкези (заселени през 1864 година).[8] След руско-турската война от 1828-1829 година започва трайното заселване на балканджиите[9] и през 1898 година българското население вече силно преобладава над турското[10], голяма част от което се изселва още през 1882 година.
И до днес силно преобладаващо в града е българското население, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села и роми, по-голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. „Ромска махала“).

Географско разположение

Градът е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (Поповски Лом или Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца.[1]
Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера.[2]
В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала.[3]
В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра[4]), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина.